ПОНАГЛЀЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; понаглèдам се, -аш се, св., непрех. Наглеждам се малко, за кратко време, в известна или достатъчна степен. Той [Ненко] .. остана .. настрана, та да може незабелязван от .. хората да впива жаден поглед в оная, дето му беше запалила сърцето. .. Ненко с нетърпение чакаше другия празник, та на хорото пак, макар и отдалеч, да ѝ [на Райка] се понагледа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 83-86-87. След като влакът пак потегли и се изгуби в клисурата, аз побързах да ида на някое по-открито и височко място, дето да поседа и да се понагледам на долината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 38. — Тъй да ги [сце- ните] нагласим, че повече ядене и пиене да има. Вкъщи като го няма, барем тук, в божия храм, да му се понагледа човек. П. Незнакомов, СП, 40. — Понагледай се, мамо ле, / на Ганкината прилика. Нар. пес., СбНУ XIV, 52.